Историята на Атлетико Паранаензе през 2024-а година – от ТОП 10 до изпадане

Атлетико Паранаензе е един от значимите бразилски отбори през този век. Фуракао (превод от португалски – „ураганът“) има във витрината си доста значими постижения като титла от Серия „А“ през 2001-а година, купа на страната през 2019-а и два трофея от Копа Судамерикана,  вторият по сила клубен турнир в Южна Америка.

Към тях прибавяме и финалите в Копа Либертадорес през 2005-а и 2022-а, загубени съответно от Сао Пауло и Фламенго. Атлетико има и още финали в своята история, в които отстъпва: два за купата на Бразилия, два за Рекопа Судамерикана (б.а. – суперкупата на Южна Америка) и един за суперкупата на Бразилия. Отборът завършва втори в шампионата през 2004-а година, а през миналия сезон остана на една крачка от поредно участие в Копа Либертадорес.

Сезон 2024 обаче се оказа с кошмарен край. За първи път от 2011-а отборът от Куритиба изпадна от елита. Най-интересното е, че това се случи само няколко дни преди да бъде обявена ранглистата на южноамериканската футболна федерация КОНМЕБОЛ. Според нея Атлетико Паранаензе е девети на континента. Фуракао е пред Флуминензе, изоставайки съвсем малко от Атлетико Минейро и Сао Пауло, но няма да играе елитен футбол в своята страна през 2025-а година.

ЩАТСКА ТИТЛА

Все пак 2024-а не започна лошо. Атлетико успя да стигне до своята 28-а титла от шампионата на щата Парана. Поет от опитния наставник Алекси Стивал, по-известен като Кука, Фуракао завърши първи в основната фаза, а след това се справи с третодивизионния Лондрина, втородивизионния Операрио и сензацията от Серия „Д“ Маринга, за да грабне титлата.

ПРЕДСТАВЯНЕТО В ДРУГИТЕ ТУРНИРИ

Атлетико Паранаензе представяше Бразилия в Копа Судамерикана и изглеждаше като един от фаворитите. Изненадващо тимът остана втори в група с парагвайския Амелиано, уругвайския Данубио и Райо Сулиано от Венецуела. Загубите от Данубио и Амелиано в последните два кръга бяха началото на края за Кука начело на тима.

Все пак в Атлетико достигна до ¼-финалите в турнира. Първо Фукарао се справи с със Серо Портеньо от Парагвай, а след това елиминира аржентинския Белграно на 1/8-финал. В следващата фаза обаче срещна бъдещия шампион Расинг Клуб. Въпреки успеха с 1:0 в първия двубой в Куритиба, загуба с 1:4 на аржентинска земя сложи край на участието на тима в Копа Судамерикана.

Купата на Бразилия също се оказа повратен момент за наставник номер две за сезона. След разочароващия край на груповата фаза на Копа Судамерикана последва серия от само 5 спечелени точки в четири мача, а предстоеше и реванш срещу Ипиранга за купата след загуба с 1:2 в гостуването. От ръководството взеха решение да се разделят с Кука на 24-и юни. Временно начело на тима застана Жука Антонело, а на 9-и юли, точно преди реванша с Ипиранга, беше назначен далеч по-неопитния от Кука уругваец Мартин Варини. С него начело Атлетико достигна до четвъртфиналите на турнира, но беше елиминиран от Вашку да Гама.

СМЯНА НА ТРЕНЬОРИ И КОШМАР В СЕРИЯ „А“

Истинският кошмар обаче дойде в представянето в местния шампионат. Всеки би преглътнал отпаданията на ¼-финалите, особено след като е спечелена щатската титла, но изпадането дойде като гръм от ясно небе.

Под ръководството на Кука Атлетико спечели 5 от първите 11 мача в първенството и събра общо 18 точки след 3 равенства и само 2 поражения. В следващите пет кръга при временния наставник Жука бяха допуснати цели три загуби в пет мача, но двете победи замазваха очите.

Ръководството на Фуракао допусна своята най-голяма грешка с назначаването на Варини. Само на 33 уругваецът имаше едва един сезон като старши треньор, в който постигна чудеса начело на Дефенсор. Но бразилският шампионат се оказа много изискващ. В девет двубоя в бразилейрао Атлетико взе само шест точки след един успех, три равенства и пет поражения.

Отборът от щата Парана изглеждаше в много незавидна позиция в края на септември. Тогава дойде време и за нова треньорска рокада. Варини беше уволнене, а бившият аржентински халф Лучо Гонсалес пое втората си работа като треньор след само 10 мача начело на Сеара през 2022-а година. Първият му мач беше поражението с 1:4 от Расинг, което сякаш беше очаквано. След това обаче бяха допуснати нови осем загуби в 13 мача в Бразилейрао. В местния шампионат Атлетико постигна само 3 успеха и 2 равенства, а събраните 11 точки не стигнаха за оцеляване.

В последния кръг Фуракао гостуваше на Атлетико Минейро, който скоро беше загубил финала на Копа Либертадорес и също се бореше за оцеляването си. Флуминензе и Брагантино бяха другите застрашени, но оцеляха. Поражение номер 18 на Атлетико Паранаензе означаваше 17-о място и предстоящ сезон в Серия „Б“. „Ураганът“ събра 42 точки от 38 мача и изпадна! 11 победи се оказаха прекалено малко, за да се задържи в свръх конкурентната бразислка Серия „А“. Девети на континента, но 17-и в шампионата. Така Атлетико Паранаензе ще посрещне новата 2025-а без футбол в клубните турнири на КОНМЕБОЛ и с опит да направи толкова бързо завръщане, колкото на Сантос.