„ЗЛАТНИТЕ МОМЧЕТА“, КОИТО СЕ ПРОВАЛИХА

Футболистите, които не достигнаха до очакваните върхове

Връчването на индивидуални награди във футбола винаги буди много интерес за всички, които
се интересуват дори и мъничко от най-популярната по цял свят игра. Връчената на
полузащитника на Манчестър Сити „Златна топка“ потвърждава това. Но има и една награда,
която някои хора са склонни да подценят, но тя може да ни покаже много. Става дума за приза
„Златно момче“ (б. а. – Golden Boy), който отива в ръцете на най-добрият състезател до 21
години. На последната церемония по връчване на „Златната топка“ на списание „Франс
Футбол“ Ламин Ямал получи този приз.
Ясно е, че атакуващият играч на Барселона категорично е най-добрият до 21-годишна възраст в
цял свят. Интересна е обаче историята на някои от носителите на наградата, които така и не
направиха великата кариера, която мнозина предвиждаха.
Призът „Златно момче“ се връчва всяка година от 2003-а насам и първият играч, който я
получава е Рафаел ван дер Ваарт от Аякс. Той не попада в графата „неуспели“, тъй като прекара
силни години в двата си престоя в Хамбургер, както и Тотнъм, а преди да се озове в Англия
беше част и от Реал Мадрид.
Победителите след него също вдигнаха високо летвата. Няма нужда дори да споменаваме за
успехите на Уейн Рууни, Лионел Меси, Сеск Фабрегас и Серхио Агуеро. Веднага след
аржентинеца обаче ще открием Андерсон. Халфът вече беше в редиците на Манчестър
Юнайтед и през 2008-а година беше избран за „Златно момче“. Мнозина виждаха в него
наследник на Пол Скоулс, но това не се сбъдна. Андерсон остана резерва за „червените
дяволи“ до 2015-а година, след което се завърна в родината си. Там носи екипите на
Интернасионал и Куритиба преди да приключи с футбола на 32 като играч на турския Адана
Демирспор.
През 2009-а година беше награден друг бразилец – Алешандре Пато. Нападателят на Милан
направи още два силни сезона за „росонерите“ преди да започнат проблемите му с контузии,
които го върнаха в Бразилия. Опитите в Челси и Виляреал също не се увенчаха с успехи, а
новото завръщане към Бразилия и престоя в САЩ не доведоха до кой знае какви висини. Може
би само в Китай той вкара очакваното количество голове, но все пак това е далеч от
предвижданото за Пато, който е без отбор от повече от година.
Носителят през 2010-а година беше Марио Балотели. Италианецът обаче не можеше да се
похвали с желаната за футболист дисциплина и също бързо залезе. Все пак до 2014-а година
помагаше на Манчестър Сити и Милан, а след това направи силен период между 2016-а и 2019-
а във френския Ница. Само преди няколко дни той се завърна в Италия, където ще носи екипа
на Дженоа след два сезона в турския Адана Демирспор и един в швейцарския Сион. Но вече
нямаме онзи Супер Марио…
След него призът отиде в ръцете на Марио Гьотце. Халфът на Борусия Дортмунд все пак
направи добра кариера до 2016-а година, включваща победен гол на световното през 2014-а за
Германия. След това обаче се върна в Дортмунд и спадът във формата му го заведе чак до ПСВ
Айндховен, където отново позагатна за възможностите си, но само за да бъде привлечен от
Айнтрахт Франкфурт, където играе сега.
Следващата награда я грабна Иско, а след това Реал Мадрид грабна талантливия халф от
Малага и останалото е история. Макар и от 2-3 години да е посвалил нивото, преминаването му

в Бетис носи още от магията на андалусиеца. Магия имаше и в Пол Погба. „Златното момче“ за
2013-а година разгърна пълния си потенциал в Ювентус, запази го в първите сезони в
Манчестър Юнайтед, но след триумфа на световното първенство през 2018-а с Франция нищо
не е същото. Положителната допинг проба, която даде миналата година заби жесток шамар в
лицето на халфа, когото едва ли ще видим на предишната висота.
За Рахийм Стъглинг обаче трудно можем да кажем лоши думи. Крилото направи чудеса за
Ливърпул и Манчестър Сити и макар и в Челси и сега в Арсенал да не оставя същия отпечатък е
трудно да се сравни със следващия носител. Французинът Антони Марсиал беше готов да
завладее световния връх, но трансферът му от Монако в Манчестър Юнайтед се оказа пълен
провал и спокойно можем да го определим като най-голямото разочарование, което някога е
печелило приза „Златно момче“.
Това донякъде важи и за Ренато Санчес. Португалецът се срина след трансфера си в Байерн
Мюнхен, но силен период в Лил между 2019-а и 2022-а отново го върна на голямата сцена,
макар и далеч от индивидуалните награди.
Веднага след Санчес Килиан Мбапе получи тази награда, а от следващите носители е трудно да
намерим име, което да допълни списъка: Матайс де Лихт, Жоао Феликс, Ерлинг Холанд, Педри,
Гави, Джуд Белингам и Ламин Ямал. Все пак към Жоао Феликс критиките не са никак малки,
след като той не можа да покаже потенциала, който видяхме с екипа на Бенфика. Все пак
Феликс е само на 24 и в Челси може да се завърне към силните години. А и в Барселона, както
и в шампионския сезон като играч на Атлетико не се справи никак зле.
Ще видим и докъде ще стигне Ламин Ямал. Мнозина му предричат кариера като на „Златното
момче“ от 2005-а Лео Меси, но стъпките са много тежки. Все пак Ямал лети по тях и е по-
вероятно да се случи това, отколкото да видим следващия Андерсон или Антони Марсиал.